Постинг
13.02.2016 12:24 -
Някъде, някога
Под сянката на някой дъб
сред зелените треви, цветя,
замислена, за кой ли път,
самотна пак седеше тя...
Цветята около й разпилени,
красиви, тихо чакат своята съдба.
Земята е със сълзи напоена,
а сърцето - хиляди пшеничени зърна.
И лута се из спомени безкрайни,
прекрасни, сладка болка и любов...
Мигове незабравими и омайни,
отново чакат нечий благослов.
Земята цяла се е умълчала,
само вятърът приглася на въздишките дълбоки...
Тамо, дето истинска любов горяла,
после раните са най-жестоки.
сред зелените треви, цветя,
замислена, за кой ли път,
самотна пак седеше тя...
Цветята около й разпилени,
красиви, тихо чакат своята съдба.
Земята е със сълзи напоена,
а сърцето - хиляди пшеничени зърна.
И лута се из спомени безкрайни,
прекрасни, сладка болка и любов...
Мигове незабравими и омайни,
отново чакат нечий благослов.
Земята цяла се е умълчала,
само вятърът приглася на въздишките дълбоки...
Тамо, дето истинска любов горяла,
после раните са най-жестоки.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
